Какво за Бога се случва тази година!? 3:0 на полувремето за Аякс и мачът приключи. А аз си легнах понеже днес имах тест по Математика. Само десетина минути след като бе започнало второто полувреме ми звънна телефона. "Гледаш ли?! Гледаш ли?!" ми крещеше мой приятел в ухото. Станах пуснах телевизора и какво да видя: 55-а минута - 3:2. Забравих и за съня, забравих и за теста. 

 Само че трябваше да почакам до самия край, до последната секунда, за да видя как момчетата в червено - бели фланелки изпопадаха като застреляни в последната секунда от мача! 3:3 и Тотнъм са на Финал с Лъвирпул. 

 Почувствах дежа вю. Точно преди година, моят отбор дпусна такава загуба, която му коства много, страшно мното!

 Доста мой приятели, които не харесват футбола са ме питали защо аз го гаресвам и му отделям толкова много време. Ами ето го и отговора: Заради вечерите като тези. Вторник и сряда или по-точно казано - Шампионска лига. 

 Защото само футболът може да ти донесе такива емоции. 

 "Благодаря ти футбол!"